Коледата на Поаро

Начало книги

Стивън придърпа яката на палтото си и закрачи по перона. Гъстата мъгла покриваше гарата. Огромните локомотиви тежко пъшкаха и изпускаха облаци пара в студения режещ въздух. Навсякъде беше мръсно и забулено в дим.

Стивън си каза:

— Каква ужасна страна! Какъв ужасен град!

Първоначалната възбуда от разглеждането на Лондон, от ресторантите, от добре облечените и привлекателни жени, вече беше отминала. Всичко беше лъскаво и фалшиво като евтино бижу, захвърлено на бунището.

Внезапно изпита носталгия. Ех, да си беше сега вкъщи — Южна Африка, сини небеса, слънце, цветни градини, живи плетове и водопади от сини цветя дори и край последната колиба.

А тук — мръсотия, прах и хора, които се движеха, бързаха, бутаха се като мравки, суетящи се край мравуняка си.

За момент си каза: „По-добре да не бях идвал“, но после си припомни мисията си и сви устни. По дяволите, той трябваше да осъществи плана си — беше го обмислял с години. Винаги е бил твърдо решен да го направи. Нямаше друг начин. Моментното колебание, въпросите: „Защо? Струва ли си? Има ли смисъл да се ровиш в миналото? Не е ли по-добре да забравиш всичко?“, това просто беше слабост. Не е някакво хлапе, което непрекъснато се колебае. Беше четирийсетгодишен мъж, уверен в себе си и в целта си. Трябваше да извърши това, за което беше дошъл в Англия.

Читать дальше →