Часовниците

Начало книги

Следобедът на девети септември с нищо не се отличаваше от всеки друг следобед. Никой от участниците в събитията, разиграли се през този ден, не можеше да твърди, че е имал предчувствие за някакво нещастие. (С изключение на госпожа Пакър от „Уилбрахъм Кресънт“1 номер 47, която бе специалист по предчувствията и която винаги описваше с най-големи подробности специфичните предзнаменования и вълнения, които са я обезпокоили. Но тя беше толкова далеч от номер 19 и толкова малко се интересуваше от събитията там, че й се струваше напълно безпредметно да има каквито и да било предчувствия.)

За госпожица К. Мартиндейл — директорка на бюрото за машинописни и стенографски услуги „Кавендиш“, девети септември бе скучен ден. Телефонът звънеше, пишещите машини тракаха, работата не беше нито повече, нито по-малко от обикновено. И нямаше нищо интересно. До 2 часа и 35 минути следобед девети септември бе като всеки друг ден.

Читать дальше →