Вратата на Абадон

Начало книги

Манео Юнг-Еспиноза — Нео за приятелите му от станция Церера — се беше сгушил в пилотската кабина на малкия кораб, кръстен от него „Уай Кю“. След близо три месеца вероятно му оставаха не повече от петдесетина часа, преди да започне да създава история. Храната му бе свършила преди два дни. Единствената питейна вода, с която разполагаше, беше половин литър рециклирана пикня, която вече бе минала през тялото му повече пъти, отколкото би могъл да преброи. Беше изключил всичко, което можеше да се изключи. Реакторът бе спрян. Все още разполагаше с пасивни монитори, но не и с активни датчици. Единственото осветление в кабината идваше от сиянието на екраните. Електрическото одеяло, с което се бе загърнал, с подпъхнати под тялото му краища, също не работеше. Спрени бяха широкообхватният и фокусираният предавател, а идентификаторът бе разединен още преди да изпише новото име на корпуса. Не бе летял толкова дълго само за да позволи някакъв случаен импулс да го издаде на флотилиите.

Читать дальше →