Сибола гори

Начало книги

Хиляди светове, помисли си Боби, докато вратата на субтранса се затваряше. И не само хиляди светове. Хиляди системи. Слънца. Газови гиганти. Астероидни пояси. Всичко, до което човечеството вече се е докосвало, но хиляди пъти повече. Мониторът над седалката пред нея показваше новини, но говорителите бяха повредени и гласът на диктора бе твърде изменен, за да разбере нещо. Можеше само да следи картините, които изникваха и изчезваха до него. Нови данни бяха постъпили от сондите, пратени през порталите. Ето и поредното изображение на непознато слънце с кръгове, описващи орбитите на новите планети. Всички незаселени. Каквото и да беше създало протомолекулата и я бе изстреляло към Земята в незнайно далечното минало, то вече не отговаряше на призивите. Строителят на моста бе отворил пътя, но по него не се задаваха велики богове.

Изумително, мислеше си Боби, колко бързо човечеството може да премине от „Що за невъобразим разум е създал тези умопомрачителни чудеса?“ до „Е, след като те не са тук, защо аз да не се възползвам от всичко това?“.

Читать дальше →