Войната на Калибан

Начало книги

— Мей — каза госпожица Кери. — Моля те, остави рисуването. Майка ти е тук.

На Мей ѝ трябваха няколко секунди да разбере какво казва учителката, не защото не знаеше думите — вече беше на четири и съвсем не бебешор, — а защото те не се връзваха със света, какъвто го познаваше. Майка ѝ не можеше да дойде да я вземе. Тя беше напуснала Ганимед и бе отишла да живее на станция Церера, защото, по думите на баща ѝ, „мама има нужда да остане за малко сама“. Но после с разтуптяно сърце Мей си помисли: „Върнала се е“.

— Мама?

От мястото си пред малкия триножник тя не можеше да види вратата на гардеробната, защото коляното на госпожица Кери я закриваше. Ръцете на Мей лепнеха от боя — червено, синьо и зелено се виеха по дланите ѝ. Тя се приведе напред и посегна да хване крака на госпожица Кери — колкото за да го отмести, толкова и за да си помогне да се изправи.

— Мей! — извика госпожица Кери.

Мей погледна към петното боя на панталона на госпожица Кери и видя сдържания гняв върху широкото ѝ мургаво лице.

Читать дальше →