Левиатан се пробужда

Начало книги

Изминаха осем дни от превземането на „Скопули“ и Джули Мао бе готова да се остави да я застрелят.

Осем дни, прекарани в тясното шкафче, се оказаха достатъчни, за да вземе това решение. През първите два се стараеше да не мърда, изпълнена с увереност, че заплахите на въоръжените мъже, които я бяха затворили вътре, са напълно сериозни. В началото, след превземането, корабът беше с изключена тяга и тя се полюшваше в шкафчето с леки тласъци, за да се предпази от сблъсък със стената или с атмосферния скафандър, с който делеше пространството. Когато корабът най-сетне потегли и теглото ѝ се възвърна, тя се изправи безшумно и остана така, докато мускулите на краката ѝ започнаха да се свиват конвулсивно, а след това се сви на кравай на пода. Беше облечена с комбинезон, но отдавна престана да обръща внимание на топлата, дразнеща влага под мишниците и на миризмата, страхуваше се единствено да не се подхлъзне на мокрото петно, което бе оставила на пода. Не биваше да вдига шум. Бяха ѝ казали, че ще я застрелят.

Читать дальше →