Последният койот

Начало книги

— Как бихте искали да започнете?

— Да започна какво?

— Кажете нещо за случая например.

— За случая ли? А, да…

Тя зачака, но той мълчеше: нека вади думите от устата му с ченгел.

— Ще споделите ли с мен разсъжденията си по случая, детектив Бош? — попита тя най-сетне. — Всъщност тази е целта на…

— … заповедта да идвам тук, знам. А тя е пълна тъпотия.

— Как така тъпотия?

— Е, добре, блъснах го… вярно, бутнах онзи задръстеняк. Може и да съм го ударил. Не знам какво точно стана, но не отричам нищо. Хубаво, отстранете ме, преместете ме, отнесете се до организацията за защита на гражданските права — направете каквото щете. Но да се действа така е чист идиотизъм. Принудителният отпуск поради стрес е нелепост. Защо трябва да се влача тук три пъти седмично и да разговарям с вас, сякаш съм някакъв… Та вие дори не ме познавате, не знаете нищо за мен!… За какъв дявол да говоря с вас? Защо именно вие трябва да решавате дали да се върна на работа или не?

Читать дальше →