Деветте дракона

Начало книги

Тази книга нямаше да бъде написана без помощта на Стивън Васик и Денис Войчеховски. Стив ми показваше всичко, от което имах нужда в Хонконг, а Войо намираше каквото ми трябва в интернет. Вечно ще им бъда признателен.

Освен това изключително много ми помогнаха Ася Мучник, Бил Маси, Майкъл Пийч, Шанън Бърн, Джейн Дейвис, Сиу Уай Май, Памела Маршал, Рик Джаксън, Тим Марша, Майкъл Крикорян, Терил Ли Ланкфорд, Даниъл Дейли, Роджър Милс, Филип Спитцър, Джон Хотън и Линда Конъли. Много благодаря на всички ви.

Специална благодарност на Уилям Дж. Братън, началник на Лосанджелиското полицейско управление от 2002 до 2009 г., задето отвори много врати пред нас с Хари Бош.

Хари Бош погледна отсреща към работното място на партньора си и го видя да изпълнява ежедневния си ритуал — подреди купчините папки, разчисти документите от средата на бюрото и накрая прибра изплакнатата си чаша за кафе в чекмеджето. Бош си погледна часовника. Още нямаше четири без двайсет. Всеки следващ ден Игнасио Ферас като че ли започваше ритуала с минута-две по-рано от предишния. Беше едва вторник, непосредствено след Деня на труда1, начало на по-къса работна седмица, а той вече се готвеше да си ходи. Това винаги се случваше след телефонно обаждане от вкъщи. Там го очакваше жена му с малкото им дете и новородените им близнаци. Тя следеше часовника така, както собственик на сладкарница следи пълничките хлапета. Имаше нужда от отдих и мъжът й трябваше да се прибере, за да й го осигури. Макар бюрото му да се намираше от другата страна на пътеката и въпреки високите метър и двайсет звукоизолиращи стени, които разделяха работните пространства в новото помещение на отдела, Бош обикновено чуваше и двете страни на разговора. Винаги започваше с въпроса „Кога ще се прибереш?“

Читать дальше →