Горящата стая

Начало книги

Тази творба е художествена измислица. Имената, героите и събитията в книгата са изцяло продукт на въображението на автора или са използвани фиктивно и не целят точното представяне на реални случки или хора, били те живи или не.

Бош имаше чувството, че е попаднал в средновековна килия за мъчения. Корасон се беше навела над стоманената маса, напъхала дълбоко окървавени ръце в изкормения труп. Работеше с форцепс и някакъв инструмент с дълго острие, който наричаше „нож за масло“. Беше нисичка и трябваше да се надига на пръсти, за да стигне до целта си с инструментите, и за по-голяма стабилност беше опряла бедро на масата за аутопсии.

Зловещата жива картина тормозеше Бош най-вече с факта, че тялото и без това бе понесло куп издевателства. Двата крака ги нямаше, едната ръка бе отрязана в рамото, хирургическите белези бяха стари, но изглеждаха някак свежи и червени. Устата на жертвата беше отворена в безмълвен писък. Очите бяха обърнати нагоре, сякаш умоляваха Бог за милост. Дълбоко в себе си Бош знаеше, че мъртвите са си мъртви и вече не търпят жестокостите на живота, но въпреки това му идеше да каже: „Стига“. Нямаше ли край това нещо? Не трябваше ли смъртта да е облекчение от мъченията на живота?

Читать дальше →