Хари

Начало книги

Думата прозвуча странно в устата му, сякаш изречена от някой друг. Гласът излъчваше такава настойчивост, каквато Бош не познаваше. Обикновеното „ало“, което беше прошепнал в слушалката, бе изпълнено с надежда, почти с отчаяние. Но от другата страна не му отвърна гласът, който очакваше да чуе.

— Детектив Бош?

За миг се почувства глупаво. Дали другият бе усетил вълнението му.

— Обажда се лейтенант Майкъл Тълин. Бош ли е? Името не му говореше нищо и на мястото на инстинктивната тревога нахлу ужас.

— Да, Бош. Какво има? Какво се е случило?

— Разговаряйте със заместник-началник Ървинг, моля.

— Моля…

От другата страна се чу изщракване, последвано от тишина. Бош си спомни кой е Тълин — адютантът на Ървинг. Той застана неподвижно и зачака. Огледа се наоколо — в кухнята светеше само лампата над печката. Бош задържа слушалката до ухото си с една ръка, а с другата притисна корема си, свит от уплаха. Хвърли, поглед към светещите цифри на часовника. Наближаваше два. Пет минути, откакто за последен път беше поглеждал часа. „Нещо не е наред — трескаво си помисли Бош. — Обикновено не го правят по телефона. Чукат на вратата ти. И ти го казват право в лицето.“

Читать дальше →