Жестоки игри

Начало книги

Очертаваше се прекрасна утрин и последното, за което исках да чувам, бе убийство.

Вече втори ден прохладен океански ветрец галеше крайбрежието, прогонвайки замърсения въздух от Пасадина. Моята къща е сгушена сред хълмовете северно от Бел Еър, в самия край на черен път, заобикалящ Бевърли Глен, където разкошните сгради отстъпват място на къщи с причудлива архитектура. Този квартал на Лос Анджелис гъмжи от поршета и койоти и е известна с лошата си канализация и с изкуствено отклонените планински потоци.

Бях прекарал последната нощ сам, на отворени прозорци — майната им на крадците и серийните убийци — и се бях събудил в десет, гол, със завивки, изритани на пода, насред някакъв сън, който вече не си спомнях. Чувствах се размекнат и отнесен. Надигнах се на лакти, придърпах завивките и се загледах в струйките слънчева светлина с цвят на карамел, които се процеждаха през френския прозорец. Беше десет и двайсет сутринта и нямах никакви спешни задачи. О, благословен упадък!

Читать дальше →