Самозащита

Начало книги

Усмихваше се, както обикновено.

От креслото й се откриваше красива панорама към океана. Тази сутрин той бе като нагънато сребристо платно, позлатено от лъчите на изгряващото слънце. Тройка пеликани плавно летяха над вълните. Съмнявах се, че тя изобщо забелязваше всичко това.

Размърда се в креслото, опитвайки да намери удобна поза.

— Добро утро, Луси.

— Добро утро, доктор Делауер.

Дамската й чанта бе оставена до нозете й — огромна ръчно плетена торба от конопени конци с кожени презрамки. Носеше бледосин памучен пуловер и плисирана розова пола. Косата й бе с цвета на еленова козина и стигаше до раменете, където краищата й се извиваха в меки букли. Слабото й лице бе осеяно с бледи лунички; имаше широки скули и приятни черти, над които се открояваха огромни кафяви очи. Изглеждаше по-млада от двадесет и пет.

— Така — каза тя, свивайки рамене, все още с усмивка на лицето.

— Така.

Усмивката угасна.

— Днес искам да говоря за него.

Читать дальше →