Докато убивам, се надявам

Начало книги

Винаги съм мразил партита и при нормални обстоятелства не бих отишъл на онова, което се състоя в събота.

Но животът ми бе напълно объркан. Бях отстъпил от собствените си принципи. И всичко се бе превърнало в кошмар.

В четвъртък сутринта бях добрият доктор, загрижен за пациентите си и решен да не позволи на личните си проблеми да пречат на работата му.

Наблюдавах момчето.

Още не бе стигнало до момента, в който да започне да чупи главите на куклите. Гледах как взима детските колички и ги засилва една срещу друга. Това неминуемо завършваше със сблъсък.

„Ка!“

Звънът, който се получаваше при удара на метал с метал, заглушаваше звука издаван от видеокамерата. Момчето захвърляше количките настрана, сякаш изгаряха пръстите му. Една от тях отскочи и се преобърна като пленена костенурка. Той я побутна, сетне ме погледна, все едно чакаше позволение.

Кимнах и той грабна количките. Прехвърляше ги в ръцете си, разглеждаше лъскавите шасита, въртеше колелата и имитираше звукът на работещ мотор.

Читать дальше →