Кръвна проба

Начало книги

Седях в съдебната зала и наблюдавах как Ричард Мууди понася лошата вест.

За случая се бе облякъл с полиестерен костюм в шоколадов цвят, светложълта риза, тънка вратовръзка и ботуши от гущерова кожа. Правеше гримаси, хапеше устната си и се опитваше да привлече погледа на съдийката, но тъй като тя упорито го отбягваше, накрая заби взор в ръцете си. Надзирателят в дъното на залата не откъсваше очи от Мууди. В резултат на моето настойчиво предупреждение той държеше на разстояние семейството му и стигна дотам, че провери Ричард за оръжие. Съдията Даян Сивиър1 бе младолика за петдесетте си години, с пепеляворуса коса и строго, но миловидно лице. Говореше спокойно и делово. Никога преди не бях стъпвал в нейния съд, ала бях слушал доста за нея. Преди да постъпи в правния факултет, била социален работник и след като прекарала десет години в съд за малолетни престъпници и шест години в съдийската колегия за семеен надзор, бе сред малцината съдии, които наистина разбираха проблемите на децата.

Читать дальше →