Оцеляват само силните

Начало книги

По протежение на холивудската Алея на славата се виждат месингови звезди с имената на знаменитости, ала звездите на нощния живот в Лос Анджелис са наркопласьори, рекетьори и петнайсетгодишни хлапета, на които им е писнало от фалшивите семейни добродетели.

Всички те търсят убежище в ресторант „Гоу Джи“, който работи денонощно. Намира се източно от Вайн, от едната му страна има ателие за татуировки, от другата — бар, където се събират любители на трашметал.

В три след полунощ Нолан Дейл паркира патрулната кола пред кафенето. Мексиканчето, което метеше тротоара, нямаше редовни документи, но въпреки това невъзмутимо продължи работата си — знаеше, че на ченгетата хич не им пука за незаконно пребиваващите имигранти. Хлапакът беше в града едва от месец, но вече бе забелязал, че на повечето жители на Лос Анджелис не им пука за нищо.

Нолан Дейл заключи колата и тръгна към заведението — вървеше без да бърза, с достолепната походка на млад полицай, който, освен своите сто и девет килограма носи палка, портативна радиостанция и фенерче, а в кобура му се мъдри деветмилиметров пистолет. Когато влезе в салона, го лъхна неприятната миризма на застоял въздух. Червеният килим върху пътеката между оранжевите сепарета, където звучеше музика от стереоуредба, бе толкова мръсен, че първоначалният му цвят почти не личеше. Дейл седна в дъното на салона, с лице към касиера филипинец. В съседното сепаре се бяха настанили двайсет и три годишен сводник от Комптън на име Теръл Кокрейн и едно от момичетата му — пълничката Джърмадайн Батс, родом от Чекпойнт, Оклахома, която, макар и на шестнайсет, вече бе майка на две деца.

Читать дальше →