Врагове по неволя

Начало книги

В Корея има две неща, които никога не се забравят. Първото е заливащият всичко миш-маш от неприятни миризми. През онзи май в него се долавяше горчивата воня на сълзотворен газ, характерна само за пролетта и есента, тъй като корейските студенти по правило предпочитат да протестират при хубаво време. Имаше го и зрелия аромат на кимчи — кисело зеле, сготвено с много подправки, — от който придобиваш чувството, че горната ти устна е гангренясала. Над всичко това се стелеше парливата миризма на чесън, жизненоважна част от менюто на всеки кореец. И накрая — допълнителна порция от всички подправки, плод на нехайния прогрес: смог, строителство и човешка пот.

Втората незабравима особеност в Корея е ужасно влажната и топла късна пролет. Тениската ми залепна за гърба още преди да измина и половината път по пистата към сградата на летището на военновъздушната база „Осан“.

Влетях през вратата и изблъсках пелтечещия армейски капитан, който стоеше като истукан в очакване да ме посрещне и поздрави.

Читать дальше →