Частен сектор

Начало книги

— Вие ме потърсихте, струва ми се — казах аз на твърде привлекателната млада жена зад бюрото.

Тя сякаш не ме чу.

— Извинете, госпожице. Майор Шон Дръмънд… Вие ми позвънихте, нали?

— Да — отговори тя с отегчен глас. — Наредиха ми.

— Сърдита си.

— Не съм. Не заслужаваш да ти се сърди човек.

— Смятах да ти се обадя, честна дума.

— Радвам се, че не го направи.

— Наистина ли?

— Да. И бездруго ми беше омръзнал.

Тя гледаше втренчено компютърния екран. Личеше си, че е бясна. Май не беше чак толкова умно да се срещам със секретарката на шефа. Но както вече споменах, тя беше красива, с пламенни черни очи, сочни устни и доколкото си спомням, с великолепни крака, за момента прикрити от бюрото. Всъщност защо не й се обадих?

Приведох се над бюрото.

— Линда, беше прекрасно.

— Много ясно, за теб. Не и за мен.

— Искрено съжалявам, че не потръгна.

— Добре. Аз пък не съжалявам.

Потърсих из главата си подходящи за случая думи и накрая казах:

Читать дальше →