Тайно разрешение

Начало книги

През август Форт Браг дотолкова наподобява ада, че направо можете да подушите сярата във въздуха. Всъщност не е сяра — въздухът е наситен с 98 процента влажност, смесена с праха на Северна Каролина и уханния парфюм от телата на около трийсет хиляди мъже и жени, които прекарват половината си живот в пълзене из горите. Без да се къпят.

В мига, в който слязох от самолета, ме обхвана силно желание да се обадя на шефовете в Пентагона и да ги помоля да променят решението си. Само дето нямаше да стане. В армията обичат да казват, че думата „съчувствие“ се намира в речника веднага след „сифилис“ и „сън“ и отношението към нея следва да бъде същото.

Така че нарамих походната торба и възголямото куфарче за документи и поех към стоянката за таксита. Разбира се, бях кацнал във военновъздушната база „Поуп“, съседна на Форт Браг — част от един солиден, добре устроен военен комплекс. Така че всъщност нямаше таксита — много тъпо, че не се сетих по-рано. Вместо това се добрах до уличен телефон и се обадих на дежурния сержант в щаба на 82-ра военновъздушна дивизия. (Съставена от мъже и жени, които си изкарват хляба, като скачат от самолети и се молят парашутите им държавно производство да се отворят, преди да са размазали на пихтия крехките си тела. В повечето случаи молитвите им се сбъдват; понякога не.)

Читать дальше →