Посредникът

Начало книги

Закъснението може да е достойнство, може да бъде и грях.

Да закъснееш за парти например е модно. Закъснееш ли за собственото си погребение, ще ти завиждат за късмета. Но ако закъснееш за разследване на убийство, неминуемо ще си имаш сериозен проблем с кариерата.

Почти всеки проблем обаче си има решение, затова се обърнах към привлекателната дама в кафяво-бежов костюм и попитах:

— Често ли идвате тук?

— Много смешно — рече тя, без дори да се усмихне.

— Това ми е коронната реплика.

— Тъй ли?

— Нямате представа колко често жъне успех.

— Прав сте. Нямам представа.

Тя закри устата си с длан и тихичко се разсмя или може би се прозина.

Протегнах ръка и се представих:

— Шон Дръмънд. — После добавих с лека доза творческа фантазия: — Специален агент от ФБР.

— Биан Тран — отвърна тя. Не обърна внимание на протегнатата ръка, а явно се мъчеше да не обръща внимание и на мен.

— Хубаво име.

— Тъй ли?

— Харесвам костюма ви.

Читать дальше →