Убиецът на президента

Начало книги

— Хубав пистолет имате — подхвърлих на красивата млада дама, докато се настанявах на задната седалка.

Тя не отговори.

— Кобура също си го бива.

— И двете са на стандартно въоръжение във ФБР — благоволи да ми отговори тя.

— Без майтап? А да сте гърмели по някого с тоя пищов?

— Още не, но вие може да сте първият — хвърли ми кос поглед тя.

Съдейки по акцента, младата дама беше някъде от Средния запад, най-вероятно от Охайо. А съдейки по тона и поведението й, като нищо можеше да изпълни заплахата си. Нито тя, нито джентълменът на предната седалка изразиха с усмивка или жест някакво задоволство от факта, че ще им бъда спътник.

Реших да счупя ледовете и казах:

— Аз съм Шон Дръмънд.

— Млъкнете — отвърна тя.

— Хубава утрин, нали?

Тя ме дари с гневен поглед и се извърна към прозореца.

— Къде отиваме? — попитах.

— Замълчете, ако обичате. Опитвам се да мисля.

— Попитах ви друго.

— Значи не обръщате внимание на отговорите, които получавате.

Читать дальше →