Последните Тюдори

Начало книги

Обичам баща си, защото зная, че никога няма да умре. Нито пък аз. Ние сме избрани от Бог и вървим по Неговите пътища, и никога не се отклоняваме от тях. Не се налага да си печелим място в Рая, като подкупваме Бог с дела или литургии. Не се налага да ядем хляб и да се преструваме, че е плът, да пием вино и да го наричаме кръв. Знаем, че това са глупости за невежите и капан за папистките глупци. Това знание е нашата гордост и слава. Ние разбираме, както все повече и повече хора напоследък: спасени сме веднъж завинаги. Не изпитваме страх, защото никога няма да умрем.

Вярно, баща ми е светски, греховно светски човек. Иска ми се да ми позволи да се преборя за душата му, но той се смее и казва: „Върви, Джейн, и пиши на нашите приятели, швейцарските реформатори. Дължа им едно писмо — можеш да го напишеш вместо мен.“

Погрешно е от негова страна да избягва разговорите по религиозни въпроси, но това е само грехът на небрежността — зная, че е предан от сърце и душа на истинската религия. Трябва също да помня, че той е мой баща и че дължа покорство на баща си и майка си — каквото и да е личното ми мнение за тях. Бог, който вижда всичко, ще бъде техен съдник. А Бог вече е видял баща ми и му е простил: баща ми е спасен чрез вярата.

Читать дальше →