Бялата принцеса

Начало книги

Иска ми се да можех да престана да сънувам. Моля се на Бог да престана да сънувам.

Толкова съм уморена; искам само да спя. Искам да спя по цял ден, от зори до здрача, който с всяка вечер настъпва малко по-рано и малко по-потискащо. Денем мисля само за спане. Но единственото, което правя нощем, е да се опитвам да остана будна.

Отивам в тихата му стая със затворени капаци на прозорците, за да гледам свещта, докато догаря в златния свещник, бавно отбелязвайки минаващите часове, макар че той няма никога повече да види светлината. Слугите всеки ден по пладне палят с тънка вощеница нова свещ; и тя изгаря заедно с бавното отминаване на часовете, но за него сега времето не означава нищо. Времето е напълно изгубено за него в неговия вечен мрак, във вечното му безвремие, макар че то притиска толкова тежко мен. По цял ден чакам бавното настъпване на сивата вечер и печалния звън на камбаната за вечерната молитва, когато мога да отида в параклиса и да се моля за душата му, макар че той никога повече няма да чуе шепота ми, нито тихия напев на свещениците.

Читать дальше →