Любовникът на девицата

Начало книги

Всички камбани в Норфолк звъняха за Елизабет, набивайки сякаш с юмруци звъна си в главата на Ейми: първо камбаната с тънкия, пронизителен звук, която пищеше като полудяла жена, а после — дългият, мъчителен, подобен на ридание общ звън, докато най-сетне голямата камбана избумтя като предупреждение, че цялата нестройна мелодия ще запищи отново. Тя издърпа възглавницата над главата си, за да заглуши звука, и въпреки това той още продължаваше, докато враните напуснаха гнездата си и се стрелнаха в небесата, като се мятаха и въртяха във вятъра подобно на знаме, вещаещо лоша поличба, а прилепите излетяха от камбанарията като валмо черен дим, сякаш за да кажат, че сега светът се беше обърнал надолу с главата, и денят би трябвало да се обърне във вечна нощ.

На Ейми не й беше нужно да пита за какво беше цялата тази глъчка: тя вече знаеше. Най-сетне бедната болна кралица Мери беше умряла, и принцеса Елизабет беше безспорната наследница. Хвала на Господа. Всички в Англия трябваше да ликуват. Протестантската принцеса се бе възкачила на трона и щеше да бъде кралица на Англия. Из цялата страна хората в радостта си щяха да бият камбани, да отварят бурета с ейл, да танцуват по улиците и да разбиват вратите на затворите. Англичаните най-сетне имаха своята Елизабет, и изпълнените със страх дни на Мери Тюдор можеха да бъдат забравени. Всички в Англия празнуваха.

Читать дальше →