Другата Болейн

Начало книги

Глухият екот на барабаните бумтеше в ушите ми, ала аз не виждах нищо освен обшития с дантели корсаж на дамата пред мен, чието тяло скриваше ешафода от погледа ми. Вече повече от година живеех в двора, бях присъствала на стотици церемонии, но никога не бях виждала друга като тази.

Пристъпих встрани, проточих шия и вече виждах как осъденият, придружаван от изповедника си, се задаваше откъм Тауър и пристъпваше полека напред към дървения подиум, който го очакваше, издигнат сред зелената трева; дръвникът бе в средата на подиума; палачът беше по риза, надянал черната качулка и готов за работа. Всичко това приличаше повече на театрално представление, отколкото на действително събитие и аз гледах, сякаш попаднала на поредната забава, устроена за развлечение на кралския двор. Кралят седеше на трона си и изглеждаше умислен — сякаш си припомняше думите, които трябваше да произнесе, когато заповяда да помилват осъдения. Зад него беше застанал Уилям Кери — мъжът, който преди една година бе станал мой съпруг. Редом бяха брат ми Джордж и баща ми сър Томас Болейн — всички те с навъсени лица. Аз разшавах нетърпеливо пръсти в копринените пантофки — молех се кралят да побърза с помилването, за да дойде най-сетне ред да закусим. Бях едва тринайсетгодишна и чувството на глад ме съпътстваше постоянно.

Читать дальше →