Наследството на Болейн

Начало книги

Днес е горещо, вятърът духа над равните поля и мочурища и разнася вонята на чумата. В такова време, ако съпругът ми още бе с мен, ние нямаше да сме като хванати в капан на едно място, наблюдавайки оловносивата зора и матовочервения залез: щяхме да пътуваме заедно с кралския двор на обиколка из гористите местности и долините на Хампшир и Съсекс, най-богатата и най-красива селска област в цяла Англия, яздейки високо по неравните пътища и загледани в очакване да зърнем за първи път морето. Щяхме да излизаме на лов всяка сутрин, да обядваме под гъстия балдахин на дърветата по пладне, а вечер да танцуваме в голямата зала на някоя селска къща в жълтата светлина на припламващите фенери. Ние бяхме приятели с най-видните семейства в страната, ние бяхме любимците на краля, родственици на кралицата. Бяхме обичани: ние бяхме семейство Болейн, най-прекрасното, най-изтънчено семейство в кралския двор. Никоя жена не можеше да познава Джордж и да не го желае, никой не можеше да устои на Ана, всички ухажваха мен, за да си осигурят желаното внимание. Джордж беше ослепителен — тъмнокос, тъмноок и красив, винаги яздещ най-добрите коне, винаги редом с кралицата. Ана беше на върха на красотата и остроумието си, съблазнителна и примамлива като тъмен мед. А аз ги придружавах навсякъде.

Читать дальше →