Време за писане

Начало книги

— Навремето познавах един, който малко приличаше на теб — каза Джордж.

Седяхме до прозореца на малък ресторант, където обядвахме, а Джордж замислено гледаше навън.

— Това е невероятно — отговорих аз. — Винаги съм мислил, че съм уникален.

— Ти наистина си уникален — успокои ме Джордж. — Човекът, за когото ти говоря, бе само малко като теб. В способността си да драскаш, да драскаш, да драскаш, без изобщо да си ангажираш мозъка, ти си уникален.

— В действителност — поясних аз — използвам компютърен „обработвач“ на думите.

— Аз пък използвам думата „драскач“ — високомерно отговори Джордж, — както метафорично би я разбрал истинският писател.

Той замълча, надвесен над шоколадовия си мус, и въздъхна драматично.

Познавах тази въздишка.

— Каниш се да ми разкажеш някоя от фантастичните си измислици за Азазел, нали, Джордж?

Той ме изгледа с укор.

— Ти от толкова време и така нескопосно разказваш собствените си фантасмагории, че не можеш да разпознаеш звъна на истината, когато го чуеш. Но няма значение. Историята е прекалено тъжна, за да ти я разказвам.

Читать дальше →