Битките на пролетта

Начало книги

Гледахме отвъд реката, където се простираше територията на колежа. Наобядвал се обилно — на мои разноски, естествено, Джордж бе изпаднал в носталгично настроение.

— Ех, добрите студентски години, добрите стари студентски години! — въздишаше той. — Какво ли в живота може да се сравни с тези години?

Вторачих се в него с нескрита изненада.

— Само не ми казвай, че си учил в колеж!

Той ме удостои с един нескрито надменен поглед.

Знаеш ли, че аз съм най-прочутият председател, който братството Фи Фо Фум някога е имало?

— Но как си плащал учебната такса?

— Стипендии! — отвърна той. — Те се сипеха върху мен като град, след като показах колко съм сърцат в състезанията по надяждане, организирани в чест на победите ни в спалните на състудентките. Освен това имах и един богат вуйчо.

— Не знаех, че си имал богат вуйчо, Джордж.

— Учи, след шестте години, които ми трябваха, за да завърша обучението си по забавената програма, вече не беше такъв. Или поне не в същата степен. Колкото пари успя да спаси след крушението си, ги дари на приют за безпри — зорни котки. А мен спомен в завещанието си с такива презрителни думи, че ме е срам да ти ги повторя. Животът ми стана тъжен, а личността ми — недооценена.

Читать дальше →