Една песенна нощ

Начало книги

По стечение на обстоятелствата имам приятел, който намеква, че може да призовава духове от необятните дълбини.

Или поне един дух — мъничък, със строго ограничена сила. Той говори за него, но само на четвъртото уиски със сода. Това е деликатна точка на равновесие — на третото питие той не знае нищо за духове, на петото заспива.

Мислех, че онази вечер е достигнал нужното равнище и затова му казах:

— Спомняш ли си онзи твой дух, Джордж?

— Ъ? — Измуча Джордж, вгледан в питието си, сякаш учуден защо би трябвало да си спомня.

— Не става дума за питието ти — поясних аз. — За мъничкия дух, висок към два сантиметра, за когото ти веднъж ми разказа, че си успял да призовеш от някакви други светове. Онзи с параестествените сили.

— А — спомни си Джордж, — Азазел. Това, разбира се, не е неговото име. Не бих могъл да произнеса истинското му име, струва ми се, но аз така си го наричам. Спомням си го.

— Често ли го използваш?

Читать дальше →