Усмивката, която погубва

Начало книги

Преди време запитах моя приятел Джордж на чаша бира (той пиеше бира, аз пиех джинджърейл):

— Как е твоето дребосъче напоследък?

Джордж твърди, че винаги има на разположение едно двусантиметрово дяволче. Никога не мога да го накарам да си признае, че лъже.

Той ме изгледа съкрушително и отвърна:

— О, да, ти си единственият, който знае за него! Надявам се, че не си казал на никого!

— Нито думица — уверих го аз. — Напълно достатъчно е, че аз те мисля за луд. Няма нужда друг да си мисли същото и за мен. (Освен това, доколкото знам, той е разказал най-малкото на още поне половин дузина хора за дяволчето, така че няма смисъл аз да проявявам недискретност.)

Джордж каза:

— Не бих искал да притежавам неприятната ти способност да вярваш в нещо, което не разбираш — а ти и не разбираш кой знае колко, — дори и срещу стойността на половин кило плутоний. А онова, което остане от теб, ако моят дявол някога разбере, че си го нарекъл дребосъче, няма да струва и колкото едно атомче плутоний.

Читать дальше →