На победителя

Начало книги

Не се виждам често с моя приятел Джордж, но когато го срещна, вече по навик го питам за малкото дяволче, което той можел да призовава.

— Един плешив и застарял писател на научна фантастика — ми казва той — твърди, че всяка по-напреднала технология изглежда като магия. И все пак моят малък приятел Азазел не е извънземна странност, а истинско двусантиметрово дяволче, което може да прави изумителни неща. А ти как си разбрал за него?

— Като те слушам.

Джордж неодобрително изкриви лице и каза язвително:

— Аз никога не говоря за Азазел.

— Освен когато говориш — парирах го аз. — Какво прави той напоследък?

Джордж пое дълбоко въздух някъде отдалеч, почти откъм пръстите на краката си и въздъхна, зареждайки с дъх на бира непредизвикващата го с нищо атмосфера.

— Ето — каза той, — ти докосна насъбраната горчилка в мен. Моят млад приятел Теофилъс се оказа недостоен за нашите усилия, моите и на Азазел, макар че ние му желаехме доброто.

Читать дальше →