Несполука

Начало книги

Татар Христо и Васил Консула наближиха до Филиповата кръчма и за да не ги чуе някой какво приказват, понамалиха крачките си и се поспряха.

— Остави туй сега — говореше разпалено Консула. — Ти ми кажи мене, ще додеш ли? Кажи: ще дода или няма да дода. Какво е туй мън-мън-мън…

Татар Христо се обиди:

— Бе, Василе, бе ти… Бе я ми кажи, кой от тез, дето ходят да търсят имане, е прокопсал? Кой? Или искаш да станем за смях на хората?

— Не щеш, а, тъй ли, не щеш. Добре. Аз ще кажа на друг. Да не си рекъл отпосле, че не съм те викал.

С мушнати ръце в джобовете си, Консула се обърна и тръгна към кръчмата. Татар Христо го хвана за ръкава.

— Чакай де, чакай. Ела сам, ела тука. Как го каза ти, как се казват онез клечки?

— Алруна.

— Авруна?

— Не е авруна. Алруна.

— Е де, тъй да е. Клечки.

— Не е клечки. Алруна.

— Авруна.

— Их и ти! — разсърди се Консула. — Дебела глава! Една дума не може да каже. Не може да си завърти езика. Няма да осъмна тука с тебе, кажи, ще додеш ли?

Читать дальше →