Грозните

Начало книги

Небето на ранното лято имаше цвят на котешко повръщано.

Е, помисли си Толи, преди това ще трябва известно време да храниш котката си само със сьомга, за да се получи желаният розов цвят. Бягащите по небето облаци наистина имаха вид на риби, които високият вятър е почистил от люспите. С угасването на светлината тъмносините пролуки на нощта започваха да се провиждат като обърнат наопаки океан, бездънен и студен.

При всяко друго лято, залез като този, би изглеждал красив. Но вече нищо не беше красиво, откакто Перис стана красив. Гадно е да загубиш най-добрия си приятел, пък било то и само за три месеца и два дни.

Толи Янгблъд чакаше да мръкне.

Тя можеше да види „Града на новите красиви“ през отворения си прозорец. Парти-кулите вече светеха и виещи се редици от запалени факли очертаваха блещукащи пътеки в градините на удоволствията. Няколко пълни с горещ въздух балони напираха да се откъснат от привързания за тях товар, устремени към здрачаващото се розово небе, а техните пасажери обстрелваха съседните балони и прелитащите парапланери с безопасни фойерверки. Изблици на смях и силна музика отскачаха по повърхността на водата като хвърлени косо речни камъчета, а острите им ръбове горяха нервите на Толи.

Читать дальше →