Прекрасният нов свят

Начало книги

Риторичността в горното заглавие е достатъчна гаранция, че разказаното в романа на Хъксли е само един кошмарен спомен, от който светът — преживял го в една или друга степен — се отърсва завинаги. Нарисуван е такава цинична бруталност, той наистина е вече само една анахронична картина, която повече е невъзможно да се вмести в съвременните представи за бъдещето на човечеството. Навремето Томас Мор, Кампанела и Бейкън сътворяваха в известните си съчинения един въображаем, идеален и хармоничен свят, в който човеците най-сетне ще заживеят в безоблачно и вечно съгласие и нравствено равновесие, чисти, усъвършенствувани, идеални, излети сякаш от неръждаемата сплав на мечтите за безконечно съзвучие на стремежите си. Но в началото на миналия век втората съпруга на поета Шели, Мери Улстънкрафт, създаде във вилата на Байрон край Женевското езеро изкуствения човек на Франкенщайн, който накара хората да изтръпнат — появила се беше една прогностика с обратен знак: антиутопията. По-късно Самуел Бътлър написа своя „Едъкин“ (1872), анаграма на „никъде“, за да предскаже с мрачно прорицателство възможното заробване на човека от машината, която сам е създал. Все по същото време Ф. У. Тейлър предписваше максимално повишение на интензивността на труда посредством дълбокото му разделение и свръхтясната специализация на определени трудови движения (да си спомним същата мрачна картина в „Модерни времена“ на Чаплин!). С романите си „Невидимият“ и „Война на световете“ Хърбърт Уелс прозря незатихващия конфликт между интелекта и неговия антипод. Беше именно средата на XIX век, когато В. Ф. Одоевски и Г. П. Данилевски предложиха своите кошмарни варианти на утрешния антиутопичен свят.

Читать дальше →