Огърлицата и кратуната

Начало книги

Да припомним, че в китайския език фамилното име (изписано тук с главни букви) предшества собственото

ДИ Жендзие

съдия на окръг Пуян, който отсяда за два дни в Речния град на връщане към своя пост

ТРЕТАТА ПРИНЦЕСА

любимата дъщеря на императора, която пребивава в Крайречния дворец, източно от Речния град

Госпожа ХОРТЕНЗИЯ

първа придворна дама

ЛЕЙ Май

главен евнух на Крайречния дворец

УЕН Тън

главен управител на Крайречния дворец

Полковник КАН

командир на императорската гвардия

Капитан СЮ

негов заместник

УЕЙ Чън

собственик на странноприемница „Синята чапла“

ТАЙ Мин

касиер на същата странноприемница

ПАПРАТОВА КЛОНКА

племенница на Уей Чън

ЛАН Лю

заможен търговец на коприна

УЧИТЕЛЯ С КРАТУНАТА

даоистки монах

Съдията Ди яздеше кой ли вече час през смълчаната, прогизнала от дъжд гора, когато по едно време спря коня и се вгледа тревожно в гъстия шумак над себе си. Виждаше само тясна ивица оловно небе. Ръмежът можеше всеки момент да премине в пороен летен дъжд. Черната шапка и кафявата му пътническа роба, обшита в черно, бяха вече доста прогизнали, а и по дългата брада и бакенбардите му блестяха дребни капки. Когато тръгна от селото по пладне, му бяха казали, че ако следва извивките по горския път, ще пристигне в Речния град за вечерния ориз. Явно някъде бе сбъркал пътя, защото по негова преценка яздеше вече цели четири часа, а наоколо не се виждаше друго освен високи дървета и гъст треволяк под коня. През цялото време не бе срещнал жив човек. Птиците по черните клони мълчаха, дрехите му сякаш бяха просмукани от мириса на влажни гниещи листа. Той избърса брадата и бакенбардите си с крайчето на шала, докато меланхолично размишляваше, че няма да е добре да се загуби, тъй като вече се здрачаваше, а отпред по южния бряг на реката се бе ширнала безкрайна гора.

Читать дальше →