Капитан Алатристе

Начало книги

Не беше нито най-честният, нито най-благочестивият, но беше смел мъж. Казваше се Диего Алатристе-и-Тенорио и се беше сражавал в старите легиони1 по време на войните във Фландрия. Когато се запознах с него, едва свързваше двата края в Мадрид, предлагайки услугите си срещу мизерно заплащане за не особено бляскави начинания. Често се налагаше да прояви способностите си на опитен фехтувач за сметка на други, които нямаха ловкостта или храбростта да изплатят собствените си неуредени сметки. Знаете как е: тук някой съпруг-рогоносец, там дело или съмнително наследство, дългове от хазарт, покрити наполовина и други такива. Сега е лесно да се критикува, но по онова време столицата на Испания бе място, където човек трябваше да изкарва прехраната си както падне, на някой ъгъл, между проблясъците на стоманени остриета. В тези неща Диего Алатристе беше в стихията си. Умееше майсторски да кръстосва шпагата, а още по-изкусно боравеше — тайно, с лявата ръка — с тънката и дълга кама, наричана от някои бискайска, с която професионалните побойници често си помагаха. Със стомана добре, с бискайска още по-добре, се казваше тогава. Противникът беше зает да нанася и парира удари в изискан стил и изведнъж нещо го изненадваше отдолу, в корема — кратко бодване, като светкавица. Дори не му оставаше време да поиска да се изповяда. Да. Вече казах на ваши милости, сурови години бяха.

Читать дальше →