Съкилийник

Начало книги

Ако някой ги пита дали са били в затвора, хората се разсмиват. Шега им се вижда. А в затвора хич не е розово. Особено ако те вкарат за нещо, дето не си го извършил. Ако пък си го извършил, още по-зле; чувстваш се като последен глупак, че си оставил да те спипат. А най-зле е да имаш съкилийник като Кроули.

Мене ако питате, беше си гадинка и половина. Среден калибър, със смугло лице. Ръце и крака като клечки. Мършава шия. Обаче по-грамаден гръден кош не бях виждал у човек с неговите размери. Нямам представа откъде му намираха ризи. Колкото по-голяма беше, толкова повече провисваха ръкавите, а пък отпред едва се закопчаваше. Право ви казвам, такова чудо изобщо не бях виждал. Такива като него където и да изникнат, всичко живо спира и се обръща. Приличаше на гърбушко, само дето гърбицата му беше отпред. Не бях изкарал и две седмици в килията, когато ми домъкнаха тоя урод за съквартирант. Такъв си ми е късметът. Аз съм от ония, дето във филмите се подхлъзват и умират на място тъкмо когато отиват да получат голямата печалба. Ако намеря на улицата стотачка, непременно ще се откаже фалшива. А като ме пъхнат на топло, слагат ми за съкилийник някой паяк като Кроули.

Читать дальше →