Сребърният камък

Начало книги

Харбард замахваше с двуострата брадва с бавни, равномерни удари, наслаждавайки се на гладката дръжка в дясната ръка всеки път, когато наточеното лъскаво острие се забиеше и вклинеше в дървото, а наоколо се пръсваха дребни трески, придружени от мириса на терпентин. Той отново повдигаше брадвата, замахваше нагоре и настрани и острието проблясваше надолу отново и отново.

Можеше лесно да призове незначителна частица от старата си мощ и да повали дърветата с лекотата, с която бе съсичал неведнъж многоброен враг по бойното поле, но отдавна вече бе загубил вкус към по-добри начинания.

Наистина невероятно: мъж, прегазил реки от кръв, сега се въздържаше да отсече едно дърво.

Беше започнал при самия дънер, съвсем ниско, и се съобразяваше с посоката, в която искаше дървото да бъде повалено, след това заобиколи и започна от другата страна. Старият бор бе по-як, отколкото очакваше, и последният мощен замах почти се съедини с прореза, направен одеве. С отекващо пропукване в знак на протест дървото започна да се накланя и полетя надолу.

Читать дальше →