Огненият херцог

Начало книги

— Стазис — рече Огненият Херцог, сякаш думата бе ругатня. — Получих си стазисния заряд, та и отгоре.

— Май почти колкото и от Негова Непоколебимост? — Родик дел Ренал леко наклони глава. Нямаше да е никак разумно да отбележи, че да поеме определената доза заряд, та и отгоре, си бе съвсем в стила на дебелия херцог. Една бегло подхвърлена реплика бе нещо обичайно за професията и положението на Родик, но тя не биваше да изглежда като нещо повече от лек намек.

А и, честно казано, пълнотата отиваше на Огнения Херцог, Господар на Фалиас. Затлъстелият мъж надигна обемистото си туловище с лекота и грация, които все още учудваха сина на Ренал, дори и след всичките години извънредна служба при Негово Топлейшество, и се приближи към панорамния прозорец с ръце, свити на кръста, сякаш бе в готовност да сграбчи всеки изникнал проблем и да го срази.

Сигурно точно това е начинът, по който Негово Топлейшество се справя с проблемите, посмели да излязат наяве, помисли си Родик дел Ренал. Не че в момента щеше да има полза от този начин. Много преди господарят да стане херцог, в онези времена, когато бъдещият Негово Топлейшество си бе просто Анегир дел Денегир, в онези времена, когато не бе нищо повече от втория син на покойния Негово Топлейшество, всички смятаха, че е прекалено прям за човек с неговия произход.

Читать дальше →