Кръвна песен

Начало книги

Дълбоки благодарности на моя редактор Сюзън Алисън, че рискува с един никой, и на Пол Фийлд, който не ми позволи да му платя за работата по коригирането на множеството грешки, с които беше осеян първоначалният ми ръкопис. Също така бих искал да отбележа колко много дължа на авторите на всички фентъзи произведения, на които съм се наслаждавал през годините, и най-вече на покойния велик Дейвид Гемел, в чиято могъща сянка съм щастлив да се трудя.

Сутринта, когато бащата на Вейлин го отведе до седалището на Шестия орден, земята бе застлана с гъста мъгла. Момчето яздеше отпред, стиснало седлото, и се радваше. Баща му рядко го извеждаше на езда.

— Къде отиваме, милорд? — попита Вейлин, когато баща му го поведе към конюшнята.

Високият мъж не отговори, но спря за миг, преди да сложи седлото на гърба на коня. Вейлин бе свикнал с нежеланието на баща си да отговаря на въпроси и не се замисли.

Железните подкови на жребеца затракаха по плочника. Излязоха през източната порта, над която бяха окачени клетки с трупове и се носеше неприятна миризма на гнило. Вейлин се беше научил да не пита с какво хората са заслужили подобно наказание. Това бе един от въпросите, на които баща му отговаряше винаги и историите оставяха Вейлин потен и разплакан в леглото. Ослушваше се за всеки шум навън и очакваше крадци, бунтовници или повлияни от Мрачното Отричащи да се появят всеки момент.

Читать дальше →