Владетелят на кулата

Начало книги

Искам още веднъж да благодаря на Сюзън Алисън, моята редакторка в „Ейс“, за подкрепата и съветите, също на Пол Фийлд за всичките коректури. Благодаря на Майкъл Дж. Съливан за непрестанната подкрепа. Но най-вече благодаря на всички онези, които рискуваха с „Кръвна песен“ и харесаха прочетеното достатъчно, за да напиша още една книга.

„Нека Световният отец, що вижда всичко и знае всичко в Своята любов, насочва острието ми.“

Тя гледаше как високият мъж слиза по подвижното мостче и тръгва по кея. Облечен беше в обикновени моряшки дрехи, захабени и сивкави на цвят, със здрави, макар и износени ботуши, овехтяло вълнено наметало на раменете и — за нейна изненада — без меч нито на кръста, нито на гърба. Е, през рамо носеше стегнат с въже платнен вързоп, достатъчно голям да крие в себе си меч.

Високият се обърна, чул някой да го вика по име от кораба — едър чернокож мъж с червено шалче на врата, което го бележеше като капитана на плавателния съд, превозил един толкова знатен пътник до това толкова незначително пристанище. Високият поклати глава, усмихна се любезно, но с усилие, махна приятелски, но и без съмнение за сбогом, после обърна гръб на кораба. Продължи с бърза крачка напред и вдигна качулката си. На кея имаше немалко амбуланти, трубадури и курви, повечето не обърнаха внимание на новодошлия, а малцината, които направиха изключение, се загледаха в него заради високия му ръст. Групичка курви се опита, не твърде усърдно, да го примами с предлаганите услуги — в очите им той несъмнено бе поредният моряк с празни джобове, — но той само се засмя и разпери ръце сякаш неохотно да се извини за безпаричието си.

Читать дальше →