Не пускай ножа

Начало книги

Първото нещо, което разбираш, когато кучето ти се научи да говори е, че кучетата нямат кой знае какво за казване. Въобще.

— Трябва да акам, Тод.

— Млъквай, Манчи.

— Ще акам. Ако, Тод.

— Млъквай, ти казвам!

На югоизток от града сме, вървим през дивите поля, дето се спускат надолу към реката и после продължават към блатото. Бен ме прати да му набера малко блатни ябълки и ме накара да взема и Манчи, въпреки че всички знаем, че Килиън купи Манчи само за да угоди на Кмета Прентис и ето ти го и подаръка за рождения ми ден миналата година — чисто ново куче, нищо че никога не съм казвал, че искам куче, а онова, което казах, че искам, беше Килиън най-после да вземе да поправи мотопеда, та да не се налага да обикалям пеш из тоя глупав град, но о, не, честит рожден ден, Тод, ето ти едно чисто ново кученце, Тод, нищо, че не си го искал, нищо, че не си молил да ти го подаряваме, обаче познай кой сега ще трябва да го храни и да го дресира, и да го къпе, и да го разхожда, и да го слуша как дърдори глупости сега, когато вече е достатъчно пораснало, та да прихване заразата на говоренето? Хайде, познай кой!

Читать дальше →