Колекционерът на пеперуди

Начало книги

Джими се пробуждаше постепенно и отначало в главата му имаше само една мисъл — че е ужасно студено.

Зъбите му тракаха, тялото го болеше, пръстите на ръцете и краката му бяха изтръпнали. И защо не виждаше? Защо не виждаше?! Беше обгърнат от непрогледна тъмнина, такъв гъст мрак досега не познаваше. Когато напълно се събуди, осъзна, че е завит в нещо тясно, миризливо и противно. Увит съм в нещо! Обзе го паника, запищя и започна да дере като обезумял по това, което го стягаше. То се раздра и разкъса, но дори когато успя да се освободи, адският студ остана и го довеждаше до лудост. Около него имаше още нещо, пак някаква смрадлива опаковка и колкото и да пищеше, дращеше и късаше, не успяваше да излезе от нея, нито да види частица светлина или усети малко топлина. Затова продължи да пищи, дере и къса, а пулсът му блъскаше в ушите и той не чуваше нищо друго, освен собствените си писъци.

Отис Грийн и Сесил Потър дойдоха заедно на работа широко ухилени, след като се срещнаха на Единайсета улица. Точно в седем сутринта, но пък беше прекрасно, че не се налагаше да се регистрират кога са дошли. Работеха на цивилизовано място, дума да не става! Оставиха съдовете си за обяд в малкото шкафче от неръждаема стомана, което пазеха за лична употреба. Нямаше нужда от ключалки, тук крадци не идваха. И се заеха с работата си за деня.

Читать дальше →