Почти е пролет

Начало книги

Зад дебелото студено стъкло умираше зимата. Влажните безформени снежинки се сипеха върху черната земя, върху мокро проблясващия под светлината на лампите асфалт, върху забързаните фигури на минувачите. В далечината като бели гребени се движеха вълните на морето. Вече трети ден в Балтика бушуваше буря.

С края на окото си видях мъж, седящ на пет метра от мен. Твърде старателно се опитваше да не ме поглежда…

Някога не обичах такива като него — нерешителни и настойчиви едновременно. Тяхното появяване означаваше неизбежни молби и не по-малко неизбежен отказ. Но в момента предстоящият разговор не предизвика никакви емоции. Мъжът можеше да има хиляди причини да иска да се срещне с мен. А аз имам само една причина да стоя в чакалнята на регионалния генетичен център.

Залата беше голяма — болезнена предвидливост на строителите. Но изобилието на модни скулптури от цветно стъкло, тропически растения, провиснали от прозрачния таван чак до пода и огромни аквариуми с ярки рибки я правеха почти уютна. Тиха музика заглушаваше гласовете, приглушена светлина размиваше лицата. Тук не е прието да се говори високо, тук не е прието да разпознаваш околните. Тук не плачат от мъка и не се смеят от радост. Тук просто чакат.

Читать дальше →