Моят татко е антибиотик

Начало книги

В просъница чух тихия звук на снижаващ се флаер. Тънкото затихващо пеене на плазмените мотори, шепота на вятъра, блъскащ се в крилете. Прозорецът към градината беше отворен, а площадката ни за кацане е много близо до къщата. Татко отдавна заплашваше да пренесе керамичните плочи, с които е покрит петметровия кръг за кацане, по-далеч в градината. Но сигурно няма никакво намерение да го прави. Ако се налага да каца безшумно, той се приземява с изключени двигатели. Това не трябва да се прави, защото е твърде опасно и сложно, но татко не обръща внимание на такива дреболии.

Работата е там, че моят татко е антибиотик.

Без да отварям очи, седнах на кревата. Опипах с ръка стола, където бяха сгънати дрехите ми, но премислих и тръгнах към вратата по пижама. Краката ми се заплитаха в дългите топли влакна на килима, но аз нарочно се стараех да не ги вдигам от пода. Много ми харесва този дебел мек килим, на който можеш да се търкаляш, да скачаш и да правиш всичко, което искаш, без опасност да си счупиш врата.

Читать дальше →