Вътрешно разследване

Начало книги

— По дяволите, Карл, ще му насиниш врата!

— Ама тоя дребосък е много як.

— Мамка му, два пъти колкото него си. Хвани го за косата, не за врата.

— А така — каза след малко Карл. — Започнаха да излизат мехурчета.

— Добре, задръж го малко. Не искам да стане като в онзи филм.

— Кой филм?

— Е, с онази, как се казваше, дето свари заека.

— А, да. Ама това какво…

— Накрая, не се ли сещаш? Когато Дъглас я натиква във ваната. Кучката пуска мехурчета, блещи се като за последно, а след пет минути изскача от водата и се опитва да го наръга.

— Тази част не я помня. Сещам се за заека, ама…

— О, за бога — сряза го Джими. — Просто му натискай главата.

— Взе ли му ключовете? — попита Карл.

— Взех ги — отвърна Джими. — Какво мислиш, че си подмятам?

Джими отвори вратата, която водеше към кухнята.

— Къде ли му е офисът, кабинетът или каквото е там? — Продължи напред, но се спря, когато чу вратата на хладилника да се отваря. — Какво правиш, по дяволите?

Читать дальше →