Рискове на играта

Начало книги

— Нещо не е наред — заяви Макгрудър, вторачен в монитора, и почука с дебелия си пръст по клавиша със сочещата надолу стрелка.

Пат Макгрудър беше на шейсет и четири, висок метър и седемдесет, към сто и двайсет килограма и с емфизем. Грег се ужасяваше от него. И Тед се ужасяваше, но за разлика от Грег не го показваше. Тед отпиваше от латето си и се преструваше, че чете „Форчън“, докато Макгрудър разглежда таблиците. Грег обаче — този тъпанар — не се свърташе на едно място, кършеше ръце и преглъщаше, все едно в гърлото му е заседнала топка за голф.

Макгрудър продължаваше да се взира в монитора и да хрипти, стиснал неодобрително устни. Седеше на стола на Тед, на бюрото на Тед, пред компютъра на Тед, а Тед и Грег се бяха свили на канапето срещу бюрото като провинили се ученици, повикани в кабинета на директора.

— Нещо не е наред — промърмори отново Макгрудър.

— Боже, Пат! — възкликна Тед и хвърли списанието на пода, преструвайки се на ядосан. — Всичко си е наред. Може да сме паднали с два процента и…

Читать дальше →