Вторият периметър

Начало книги

Изправен до прозореца на залата, Нортън беше насочил поглед към щурмовата подводница клас „Лос Анджелис“, закотвена край един от пристаните. Беше твърде далеч, за да разчете номера на корпуса, но знаеше, че е „Ашвил“, SSN 758 — беше прекарал доста време на борда й миналата година и нерядко беше пиянствал с част от командния състав. Погледа я известно време, после си даде сметка, че си губи времето, и завъртя пръчката на щорите. През прозореца на четвъртия етаж едва ли някой можеше да види с какво се занимава, но просто нямаше право да рискува.

Обърна се и огледа разделените от ниски прегради работни места, които заобикаляха миниатюрния кабинет. Обедната почивка все още не беше свършила. През две кабинки от него четирима мъже играеха карти. Зад тях, близо до вратата, секретарката си пилеше ноктите, а Мълърин си бъбреше с нея. Беше там по негова заповед, а и много го биваше в бъбренето. Но истинската му задача беше да го охранява. Ако някой се насочваше по пътеката към остъкления офис, Мълърин винаги намираше начин да го забави и да подхвърли нещо, за да предупреди шефа си.

Читать дальше →