Труден противник

Начало книги

Махоуни прекъсна връзката и се загледа през прозореца.

От апартамента му в комплекса „Уотъргейт“ се виждаха част от Кенеди Сентър, широката черна лента на река Потомак и светлините на Северна Вирджиния. Когато поглеждаше навън през деня, виждаше дори някои от белите камъни в Националното гробище „Арлингтън“, а от тази гледка, когато беше подпийнал порядъчно, очите му често се пълнеха със сълзи.

Тази вечер в очите му също имаше сълзи, но не защото се взираше в мястото, където бяха намерили своя вечен покой толкова много достойни американци. Очите му се бяха изпълнили със сълзи след разговора по телефона.

— Случило ли се е нещо, Джон? — попита го жена му. — Кой се обади?

Мери Пат беше забелязала, че разговорът го беше разстроил, но той не можеше да ѝ каже защо. По никакъв начин.

Махоуни избърса сълзите си с длан и най-сетне се обърна към нея, за да я погледне. Жена му стоеше на вратата на дневната по халат. Канеше се да си ляга, когато бе звъннал телефонът. Лицето ѝ беше почистено от грима и той си помисли: „Господи, колко стара изглежда“. Но от друга страна, ако Мери Пат — която за разлика от него не пиеше, не пушеше и спортуваше всеки ден — изглеждаше стара, той сигурно приличаше на жив мъртвец. И вероятно заради чутото по телефона Махоуни се замисли колко малко време оставаше и на двама им на тази безучастна планета.

Читать дальше →