Проломът

Начало книги

Не мога да благодаря достатъчно на тези хора, но ще опитам. На Джанет Рийд, най-здраво работещия агент в бизнеса, която май прие буквално клишето за „града, който никога не спи“, след като се премести в Ню Йорк. На редактора ми Сара Дюранд от „Харпър Колинс“, която видя тази история такава, каквато трябваше да бъде, и благодарение на която тя стана реалност.

Огромно благодаря на Емили Кръмп и всички страхотни хора от „Харпър Колинс“ за здравата им работа, за която не би стигнала и цяла страница благодарности.

На първата годишнина от излизането от затвора Травис Чейс се събуди в четири сутринта от ярката слънчева светлина, проникваща покрай щорите на прозореца. Натовари раницата в експлоръра, излезе от Феърбанкс по Шосе 2 и след час гумите на колата свистяха по асфалта на магистралата Далтън, водеща на север към Полярния кръг и Брукс Рейндж оттатък него. От билата на най-високите хълмове виждаше пътя и тръбопровода — виеха се на километри напред през ниските ридове и пламналите от розовата върбовка долини.

Читать дальше →