Списъкът на седемте

Начало книги

Пликът беше кремав, от велен1. Фино грапав, твърд и без воден знак. Скъп.

Малко смачкан по ъглите и събрал доста мръсотия, защото безшумно го бяха пъхнали под вратата. Докторът не бе чул нищо, макар слухът му да бе остър — нещо, валидно за всичките му сетива.

Цялата нощ бе прекарал в предната стая, беше поддържал огъня, погълнат от трудна за разбиране книга. Преди четиридесет и пет минути бе вдигнал за момент поглед, дочувайки драскащите по пода лапи на дакела на старата Петрович — влачеше я обратно към тежките въздишки сред задушливите пари на варено червено зеле. Докторът бе зърнал сенките им да пробягват под вратата, танцувайки по излъсканите дъски на дюшемето на самия праг. И много добре си спомняше, че тогава не бе имало никакъв плик.

Припомни си дори смътното съжаление, което бе изпитал, че няма по-лесен начин да разбере колко е часът и всеки път се налага да бърка в жилетката си, да изважда часовника и да отваря капака му. Точно по тази причина, винаги когато очакваше да прекара цялата вечер у дома, той оставяше джобния си часовник отворен върху писалището. Времето или по-скоро усещането за безвъзвратно неоползотвореното му изтичане, бе постоянна негова грижа. Така че когато мършавата старица и кучето й бяха минали покрай вратата, той машинално бе погледнал и часовника си: девет и четвърт.

Читать дальше →